За Европа Италия е много по-голям проблем от Brexit
Неуспялото италианско държавно управление, което се провали, преди да добие форма, бе една от най-странните обединения, които може да си визиите, както и много ефикасна композиция, в случай че задачата ви е да саботирате Европейския съюз, показва Bloomberg в собствен материал. И въпреки догатките за това накъде ще отидат италианските инциденти да са сложни, елементарно може да се окаже, че това ще приключи по-зле за Европейски Съюз от Brexit.
Коалиционните сътрудници – лявото популистко Движение „ Пет звезди “ отпред с Луиджи ди Майо и дясната популистка партия " Лига ", ръководена от Матео Салвини, са на противоположните полюси в доста връзки, само че се сплотяват, когато става въпрос за имиграция, неуважение към обичайните политики и отрицание по отношение на Европейски Съюз.
Програмата, която те оповестиха през предходната седмица, комбинира упоритостите за високи разноски на левицата и желанието за ниски налози на десницата. Това обаче допуска нарастване на обществените заеми. Партньорите не се плашат от италианския дълг (130% от брутния вътрешен продукт) и наподобява черпят ентусиазъм от наредбите на Европейски Съюз за фискална консолидация – тяхната стратегия не просто не просто ги подценява, тя им се надсмива.
Новото държавно управление желае Европейски Съюз да реформира единния пазар за артикули, услуги, капитал и труд, с цел да се избегне „ нездравословният резултат върху националните ползи “. Програмата на двете партии също по този начин упорства за преосмисляне на имиграционната политика. Тя също по този начин насочва предизвикателство към европейските съглашения за банковата промяна, която упреква за финансовия стрес, повлечен от италианските фамилии и дребен бизнес. Всичко това обаче е доста облагородено спрямо по-ранни версии, които призоваваха Европейската централна банка (ЕЦБ) да анулира дълга на страната в размер на 250 милиарда евро, както и даже за отвод от еврото.
Това обаче няма да сработи с Италия. Страната е доста по-дълбоко вкопана в съюза, част е на еврозоната, като е и един от главните членове на Европейския план. Това я слага в доста по-добра позиция, що се отнася до вредите, които може да нанесе на организацията от вътрешната страна.
За разлика от Гърция Рим е прекомерно огромен, с цел да бъде пренебрегнат или зависещ. Страната обаче има големи нерешени стопански и финансови проблеми – намалени витални стандарти, висока безработица и нежна банкова система, които допълват тежкия държавен дълг. И в случай че страната се натъкне на нови икономическа или финансова рецесия, може да се окаже мъчно вредите да бъдат лимитирани единствено до Италия.
Още нещо: една от непрекъснатите компликации на Англия във връзка с Европейски Съюз беше възприятието, че страната би трябвало да следва правила, които не харесва, в случай че не може да ги промени. Италианската история обаче предлага друга вероятност. Именно готовността на страната да подценява задължения, които счита за несправедливи, дава още мощ на разрушителния ѝ капацитет.
В предишното дългата традиция на Италия за вътрешнополитическа дисфункция накара мнозина италианци да гледат позитивно на Европейски Съюз, вярвайки, че един далечен, по-горен пласт на правоспособно ръководство е по-добър от никакъв. Именно това прави италианското отчаяние от Европа толкоз поразително. Популисткото опълчване на отдалеченото технократско ръководство на Европейски Съюз е във напредък и на други места в Европа, само че в Италия удря право в сърцето. И към момента не е ясно по какъв начин Брюксел може или би трябвало да отговори.
Европейски Съюз не е стигнал там, където е, като е скланял глава пред популистки подозрения за задачите и методите си. Европейските нации не желаеха единна валута. Въпреки това получиха. Последователните стадии на политическа интеграция окуражиха опозицията, само че все пак навреме бяха приложени.
Моделът на всички места е – направете го, накарайте го да работи и хората сами ще дойдат.
Въпреки че огромните упоритости за още по-близък съюз за момента са сложени на пауза, методът остава същият – без значение от Brexit, без значение от Унгария и Полша, без значение от възхода на Националния фронт във Франция и „ Алтернатива за Германия “, а в този момент и без значение от протичащото се в Италия. Европейски Съюз няма различен метод на деяние.
На срещата на европейските водачи тази седмица дневният ред се чака да се върти към Brexit и стъпки за фискална и финансова интеграция. Последната е нужна, с цел да се подсигурява по-добрата работа на еврозоната. Липсва обаче политическата основа за по-нататъшна интеграция, а тази, която към този момент е налице, наподобява все по-съмнителна.
Brexit няма да събори цялата конструкция, само че Италия може и да успее.
По публикацията работиха: Елена Илиева, редактор Бойчо Попов
Коалиционните сътрудници – лявото популистко Движение „ Пет звезди “ отпред с Луиджи ди Майо и дясната популистка партия " Лига ", ръководена от Матео Салвини, са на противоположните полюси в доста връзки, само че се сплотяват, когато става въпрос за имиграция, неуважение към обичайните политики и отрицание по отношение на Европейски Съюз.
Програмата, която те оповестиха през предходната седмица, комбинира упоритостите за високи разноски на левицата и желанието за ниски налози на десницата. Това обаче допуска нарастване на обществените заеми. Партньорите не се плашат от италианския дълг (130% от брутния вътрешен продукт) и наподобява черпят ентусиазъм от наредбите на Европейски Съюз за фискална консолидация – тяхната стратегия не просто не просто ги подценява, тя им се надсмива.
Новото държавно управление желае Европейски Съюз да реформира единния пазар за артикули, услуги, капитал и труд, с цел да се избегне „ нездравословният резултат върху националните ползи “. Програмата на двете партии също по този начин упорства за преосмисляне на имиграционната политика. Тя също по този начин насочва предизвикателство към европейските съглашения за банковата промяна, която упреква за финансовия стрес, повлечен от италианските фамилии и дребен бизнес. Всичко това обаче е доста облагородено спрямо по-ранни версии, които призоваваха Европейската централна банка (ЕЦБ) да анулира дълга на страната в размер на 250 милиарда евро, както и даже за отвод от еврото.
Това обаче няма да сработи с Италия. Страната е доста по-дълбоко вкопана в съюза, част е на еврозоната, като е и един от главните членове на Европейския план. Това я слага в доста по-добра позиция, що се отнася до вредите, които може да нанесе на организацията от вътрешната страна.
За разлика от Гърция Рим е прекомерно огромен, с цел да бъде пренебрегнат или зависещ. Страната обаче има големи нерешени стопански и финансови проблеми – намалени витални стандарти, висока безработица и нежна банкова система, които допълват тежкия държавен дълг. И в случай че страната се натъкне на нови икономическа или финансова рецесия, може да се окаже мъчно вредите да бъдат лимитирани единствено до Италия.
Още нещо: една от непрекъснатите компликации на Англия във връзка с Европейски Съюз беше възприятието, че страната би трябвало да следва правила, които не харесва, в случай че не може да ги промени. Италианската история обаче предлага друга вероятност. Именно готовността на страната да подценява задължения, които счита за несправедливи, дава още мощ на разрушителния ѝ капацитет.
В предишното дългата традиция на Италия за вътрешнополитическа дисфункция накара мнозина италианци да гледат позитивно на Европейски Съюз, вярвайки, че един далечен, по-горен пласт на правоспособно ръководство е по-добър от никакъв. Именно това прави италианското отчаяние от Европа толкоз поразително. Популисткото опълчване на отдалеченото технократско ръководство на Европейски Съюз е във напредък и на други места в Европа, само че в Италия удря право в сърцето. И към момента не е ясно по какъв начин Брюксел може или би трябвало да отговори.
Европейски Съюз не е стигнал там, където е, като е скланял глава пред популистки подозрения за задачите и методите си. Европейските нации не желаеха единна валута. Въпреки това получиха. Последователните стадии на политическа интеграция окуражиха опозицията, само че все пак навреме бяха приложени.
Моделът на всички места е – направете го, накарайте го да работи и хората сами ще дойдат.
Въпреки че огромните упоритости за още по-близък съюз за момента са сложени на пауза, методът остава същият – без значение от Brexit, без значение от Унгария и Полша, без значение от възхода на Националния фронт във Франция и „ Алтернатива за Германия “, а в този момент и без значение от протичащото се в Италия. Европейски Съюз няма различен метод на деяние.
На срещата на европейските водачи тази седмица дневният ред се чака да се върти към Brexit и стъпки за фискална и финансова интеграция. Последната е нужна, с цел да се подсигурява по-добрата работа на еврозоната. Липсва обаче политическата основа за по-нататъшна интеграция, а тази, която към този момент е налице, наподобява все по-съмнителна.
Brexit няма да събори цялата конструкция, само че Италия може и да успее.
По публикацията работиха: Елена Илиева, редактор Бойчо Попов
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ